Баллада

Мертвецки зелена, изломана, лежит
луна над белым над порогом.
Записан твой мучительный,
твой призрак-иероглиф —
и в лунном льде, изломанный, лежит,
смел на позоре тьмы и злобы строгом.
— Луна студёная лежит.
Зияют осени могилы:
бледны деды и топляки, они
наряжены в созвездья, смерть, огни.
— Зияют осени могилы.
миг света — круг кроят ножи —
блеснул нежданно вдаль кому-то в очи.
Миг-вопль ножей тьму сна заворожил,
но вихрь полночный новым воплем пышет,
и длань в лучах бесцветных кровоточит,
зловеще над стеной, над белой пишет.

— Луна студёная лежит.

Гео Милев
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Балада

Мертвешки зелена, сломена лежи
Луната над белия праг.
Записан е твоят мъчителен
призрачен знак —
и в луния лед над прага той лежи:
смел образ, огледан през злобу и мрак.
— Луната студена лежи.
Есенните гробища зеят —
Удавници древни и бледни деди,
Обкичени с огън и смърт, и звезди.
— Есенните гробища зеят.
В миг ножът света обкръжи —
И блесна нечакан в далечни очи.
В миг писък на нож тъмний сън обкръжи —
Среднонощният вятър го с писък отниса:
И кръвава длан под безцветни лъчи
Зловещо над белия зид се изписа.

— Луната студена лежи.

Гео Милев