Введение (Богородицы)

Невидимые руки отворили
навек похоже запертую дверь
и позабытая река омыла
сердца двоих: моё, твоё. Теперь

дитя стоит у летнего порога
в пригреве храма огненной реки
и тянется молитвенно и строго,
и ждёт ведущей путника руки.

Сирень едва шумит под трёпким ветром —
её цветами сытится трава
а там, вдали, вдоль стёжек незапретных
незримый дух колышет дерева.

Твоя заминка вот, незнамый странник,
тебе навстречу — тряская рука,
и солнце пламенеет в звонкой рани:
ликует многоласая река.

Бленика (Пенка Денева Цанева)
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Въведение

Една врата завинаги заключена
отвориха невидими ръце —
и плиснаха водите на забравен ручей
връз моето и твоето сърце:

Едно дете застанало на прага,
само като пред свято Въведение,
молитвено към изгрева посяга
и чака пътник да го поведе.

Шуми разцъфналия люляк леко
и вятърът цветенцата пилей,
далеч по многостранните пътеки
невидим дъх дърветата люлей.

И ето — спираш ти — незнаен странник —
и хващаш треперящата ръка:
и пламва слънцето, звънят камбани
в ликуваща, многогласна река.

Бленика (Пенка Денева Цанева)