* * *

Праздник

Фляга пёстрая просит заплаты.
Вот дождутся, наденут невесты
и пендари*, и ясные платы
и широкие бусы-мониста.

Нал полянами ветер помчался —
солнце жёлтое жарит, солома.
И свекровь утомлённо садится
у порога у старого дома.

В этот день Богородица будет
слушать музыку гуслей, святая.
Бирюки и невесты, и девки
затанцуют, обиды не зная.

Бубны сумерк долинный утишит.
А когда затрезвонят вечерю,
люди свидятся с тынами-чернью
и с безумным, горбатым домишкой.

Ветер дранкой балует скрипучей.
А внизу одинокая псина
ручеёк обоняет падучий,
чует шаткость кошар и овина.

Не плясали затёкшие ноги,
и мониста во сне отзвенели.
Приуныла свекровь на пороге —
вот такие в селе карусели.

Александыр Вутимски
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
* пендарь — большая монета как украшение


Праздник

На трапезата пъстрата бъклица.
И момите, и булките чакат
да натурят големи огърлици,
и пендари, и ясни забрадки.

Над поляните вятър тръгнал е
да отвее над урвите слънцето.
И до прага на старата къща
уморено присяда свекървата.

В тоя ден и света Богородица
ще послуша свирнята на гуслите.
И моми, и ергени, и булки
ще се люшнат широко и радостно.

Щом свършат хората и свирките,
ще развържат невестите кърпите,
да накупят тепсии бакърени,
да се върнат със песни и китки.

И ще млъкне над урвите тъпана.
А когато забие вечерня,
те ще видят плетищата, черните,
и безумната, гърбава къщица.

Ветровете скриптят във стрехата.
А отдолу самотното куче
слуша стария, тъмния ручей
как люлее във мрака кошарата.

О, хорото насън се търкулнало.
И насън са звънели огърлици.
Върху прага въздиша свекървата.
Няма смях, няма свирките, гуглите.

Алексардър Вутимски

Обсудить у себя 0
Комментарии (0)
Чтобы комментировать надо зарегистрироваться или если вы уже регистрировались войти в свой аккаунт.

Войти через социальные сети: