Сказка

Я знаю сказки старые о принцах.
Проси меня тебе набаять их...
Не то не узнаешь никогда,
чем радостно дыхание моё.
Я в полумраке заведу их тихо,
а ты послушаешь вблизи...
Устану — мы умолкнем вместе —
и тихо, словно в старом доме.

Ты станешь возле старого рояля?

*
Рояль рассказывает о ребёнке
который заблудился в чаще леса.
Глаза его блестели удивлённо
в серебяных потёмках.

В кустах играли карлики
с серебряными хохолками.
В тени деревьев старых
сутулые таились колдуны.

Ребёнок кротко улыбался в тёмках
и шёл на цыпочках сквозь лес.
И, ночь пройдя, он ти`хонько вошёл
в домишко махонький луны.

Рояль рассказывает о рёбёнке...

*
Ты выслушал рассказанную сказку?
Давай-ка помолчим...
И пусть безмолвно нам посветят кудри
повыше глаз твоих.

Ну вот и тихо… Принцы спят.
… Ребёнок потерялся в чаще.
А в махоньком домишке одиноко
сидит луна на серебре порога...

Я знаю сказки старые о принцах.

Александыр Вутимски
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Приказка

Аз знам старинни приказки за принцове.
Поискай ми да ти разкажа нещо...
Навярно ти не ще узнаеш никога
от що е мойта радостна въздишка.
Аз ще ти разказвам в здрачината тихо
и ти ще си до мене и ще слушаш...
А щом се уморя, ще замълчим —
да стане тихо като в стара къща.

До старото пиано ще останеш ли?

*
Пианото разказва за дете,
което се изгубило в гората.
Очите му учудено блестели
във сребърния здрач.

Във храстите играели джуджетата
с качулки от сребро.
Във сянката на старите дървета
се криели прегърбени магьосници.

Детето кротко в здрача се усмихвало,
на пръсти то вървяло през гората.
И през нощта детето влязло тихичко
във мъничката къща на луната.

Пианото разказва за дете...

*
Във здрачината чу ли мойта приказка?
Поискай да мълчим...
И остави да светят твойте къдрици
безмълвно над очите ти.

Сега е тихо… Принцовете спят.
… Детето се изгубило в гората.
А в мъничката къщичка луната
седи сама на сребърния праг...

Аз знам старинни приказки за принцове.

Александър Вутимски