* * *
Полёт
Ты распускаешься бутоном —
новы подённо лепестки,
и с каждым днём, как с шагом новым,
мы пуще далеки...
Твой взор всё чаще полыхает,
смелее голос твой теперь
к тебе волшебник-мир взывает:
поверь, не то проверь.
И впредь тебе моих не хватит
сердечных утешений, нет,
не думай, что в родных объятьях
весь белый свет.
Ты как река: бежишь, преград не зная,
всё дальше от меня в пути своём.
А я стою, напрасно руки простирая —
полёт твой не прервут они вдвоём!
Бленика (Пенка Денева Цанева)
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
Полет
Разгъваш като цветна пъпка
листенца нови всеки ден
и всеки ден за теб е нова стъпка —
все по-далеч от мен...
По-често погледът ти вече пламва,
по-смел ти е сега гласът —
светът като вълшебник те примамва
със свойте чудеса.
И няма вече никога да бъде —
утеха да намираш в мойта гръд,
да мислиш, че сред моите прегръдки —
заключен е светът.
Като река, що нищо не запира
все по-далеч от мен е твоят път,
напусто своите ръце простирам —
не могат твоя полет те да спрат!
Бленика