Повесть

Аккордеон опять тужит
в чужом безмолвии ночном.
Напой, Лозана, расскажи
родную повесть о больном!...

Напой, Лозана, расскажи
о ядовитом лицемерии,
что в клевете и злобной лжи
убила веру и доверие!

На сердце на моём лежит
холодный камень зла, и тешится.
Мне тяжно. страшно тяжко жить
житуху эту опустевшую!...

Но только смотрит и молчит
моё простое поколение,
хотя болит, хотя горчит
житьё от боли и сомнения!

Лозана, волю дай слезам,
сгони с души печали тень
по тем улыбчатым глазам
по белоногой красоте.

Настанет день и я уйду
на гроб мой в глине и бурьяне
дожди плакучие падут,
тихой закат меня помянет...

Ну что! утешит наши души
бессмысленная пустота?
тут только прах и суета!...

… Напой, Лозана, расскажи
как время судьбы нам копытит
и умирает, и тужит
на сколках чашек недопитых.

Пеньо Пенев
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Повест

Акордеонът пак тъжи
в безмълвието на нощта.
Свири, Лозане, разкажи
на мойта мъка повестта!...

Свири, Лозане, разкажи
за тровещото лицемерие,
което с клевети, с лъжи —
загроби вяра и доверие!

Върху сърцето ми лежи
на злото камъкът студен.
Тежи ми, страшно ми тежи
един живот опустошен!..

Че само гледа и мълчи
това наивно поколение,
макар боли, макар горчи
денят от болка н съмнение!

Свири, Лозане, изплачи
на моето сърце скръбта
по две усмихнати очи,
по белонога красота.

Ще си отида някой ден —
и моят гроб ще зеленей...
Ще плачат дъждове над мен
и залез тих ще ме жалей...

Какво! Нима ще се тешим
с безсмислието на света! —
и всичко прах е, суета!...

… Свири, Лозане, разкажи
как бие времето с копита,
как то умира и тъжи
в звъна на чашата разбита...

Пеньо Пенев