* * *
Старый город
Эта улочка знакома —
сон ли мой, мечта...
Церковка, чешма* у дома —
кто мне машет там?
Юность ты меня поныне
тихо ждёшь в лесу?
май ушёл — осенний иней
выбелил росу.
Янтра** снова задремала,
глянь в неё сама:
кажет чудное зерцало
звёзды и дома.
Утонул в реке холодной
звёзный окоём?
Лаз найдётся подколодный
в прошлое моё?
Спите, спите, о виде`нья,
в омуте реки!
мёртвых звёзд не трону теней
пальцами руки!
Где-то в чаще бродит осень,
снега трусит ком;
грёзы выплаканной просинь
в пропасть кувырком.
Бленика
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
* фонтан или бювет;
** река на севере Болгарии, правый приток Дуная, протекает в г. Габрово
В стария град
Уличката е позната —
сън ли е, не знам...
Ето църквата, чешмата —
кой ми маха там?
Ти ли чакаш, моя младост?
как ли ме позна?
беше пролет — днеска пада
есенна слана.
Янтра пак лежи заспала,
в нейните води
гледай — чудно огледало:
къщи и звезди.
Там ли някога потъна
един звезден свят?
Миналото кой погълна?
Що е то “назад”?
Призраци, о спете, спете
в тихите води!
мои стъпки, не будете
мъртвите звезди!
Виж, в гората с първи тръпки
броди есента,
ехото на мойте стъпки
пада в пропастта...
Бленика (Пенка Денева Цанева)