***

Однообразный пейзаж

Туман уходит. Вечер зашумел.
И ветры начинаются с дождём.
Размокшие дороги улетают
на дно и в недра тёмного простора.
Тогда
задумчивые, старые деревья
усталые минуют козы
и кроткий пастушок дудит в потёмке
под пляску бесконечного дождя.

Он долго зрит утихшие дома,
и сумерк, и размокшие дороги.
Мгла застит медленно ему глаза.
Деревья одиноки и тоскливы...
И козы старые идут себе, идут...
И кроткий пастушок во тьме внимает
шагам, ветрам и вздохам одиноким —
и тихо улыбается, молчит...

И дождь шумит… Шагает пастушок
с домами и со стадом мирных коз
к туманным, тёмным, мглистым горизонтам.

Александыр Вутимски
перевод с болгарского Айдына Тарика


Еднообразен пейзаж

Мъглите слизат. Вечерта шуми.
И ветровете тръгват със дъжда.
Развеяните пътища отлитат
към дъното на тъмния простор.
Тогава,
под старите, замислени дървета
минават уморените кози
и кроткото козарче в здрача свири
под плясъка безкраен на дъжда.

То гледа дълго стихналите къщи
и здрача, и развеяните пътища.
Мъглата пада бавно над очите му. —
Дърветата са тъжни и сами...
И старите кози вървят безкрайно...
И кроткото козарче в здрача слуша
самотни стъпки, ветрове, въздишки —
и тихо се усмихва и мълчи...

И дождь шумит… Шагает пастушок
с домами и со стадом мирных коз
к туманным, тёмным, мглистым горизонтам.

Дъждът шуми… Козарчето пътува
със къщите и мирните кози
към тъмните, мъгливи хоризонти.

Александър Вутимски

Обсудить у себя 0
Комментарии (0)
Чтобы комментировать надо зарегистрироваться или если вы уже регистрировались войти в свой аккаунт.

Войти через социальные сети: