* * *
Кларе
Мой сон ресниц не притворяет,
тревоги с грёзами меча.
Глянь, на столешке догорает
и тает сальная свеча.
Не веря в чудо, жду я, робко,
уныло зная в тишине,
что в чёрном мраке белой тропкой
ты в эту ночь придёшь ко мне.
Пеньо Пенев
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
На Клара
Сънят ресници не притваря —
разбит в тревоги и копнеж.
А виж — на масата догаря,
топи се лоената свещ.
Знам, няма чудеса, но чакам
унил и сам… и натъжен —
по белите пътеки в мрака
да дойдеш тая нощ при мен.
Пеньо Пенев