* * *
* * *
Молчала ночь. В серебряном зерцале
осматривалась бледная луна.
По сон-листве, где стыла тишина,
лучей её разливы замирали…
И ты со мной— и счастье, и тоска,
лучи и мрак сплетённые с душою,—
и жалась в трепете моя рука
к твоей… Устали биться вскоре
два сердца, выдоха им жаль...
Что тишина шептала на изморе?
Что нам Луна таила в тихом взоре,
слезящимся в волны хрусталь?
Дора Габе
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
* * *
Бе тиха нощ. В водите посребрени
оглеждаше се бледата луна.
На спещите листа сред тишина
замираха лъчите й разлени...
И ти до мен — и щаст'е, и тъга,
лъчи и мрак приплетени в душата —
и трепетно притисках аз ръка
до твоята… Не тупаха сърцата,
не дишаха препълнени гърди...
Какво мълвеше плахо тишината?
Що криеше и взора на луната,
насълзен под кристалните води?
Дора Габе