* * *

* * *
Я тьму ночей зажгу — и вспыхнет день стократый,
и ядом кровь свою долью немилосердно;
я, слёз роняя дождь, паду в поток разврата,
дабы раздумить память от неверной.

Крылатые мечты я высмею жестоко,
и с жёлчной головой во сне немирном
я стану пить и петь, и зубы рвать за око,
растерянно рыдая о житье надрывном.

Средь падших девушек, притонов гость невидный,
я в пьянстве утоплю воспоминаний тени:
глумитесь надо мной, о гидры и ехидны,
но влейте в душу мне желанное забвенье.

Димчо Дебелянов
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


* * *
Аз тъмните нощи в дни светли ще обърна,
отрова в свойта кръв безмилостно ще влея,
със сълзи на очи развратът ще прегърна,
дано забравя мисълта за нея.

Крилатите мечти ще злъчно да осмея,
с натегнала глава в немирен сън унесен,
ще сипя жадно аз, ще пия и ще пея
на рухналий живот безрадостната песен.

В вертепи сам паднал сред паднали девици,
аз спомените зли в пиянство ще удавя,
играйте си със мен — о хидри и змеици,
и влейте в моя дух очаквана забрава.

Димчо Дебелянов

Обсудить у себя 0