Старинное

Где твои медногулкие звонницы?
Моя родина, солнце твоё огнеротое.
Бабы белые пряли кудели, поклонницы,
пели юрьевы* песни твои, бабы кроткие.

Тихо пой и играй мне, набай мне, кудеснице —
вороча`юсь, смотри: на родимой поляне я.
Солнце ныне напомнит мне сказы прадавние,
солнце ныне восходит серебряной лествицей.

Люльки пёстрые, родина — кто в них прилёг?
Ветер праздничный их овевал ли?
Злата-дева тебе ли тишком напевала
в огороде, где росный синел василёк?

Солнце с пёстрыми люльками скрало его
у веселых гуляний твоих, моя родина.
Золотая невеста для солнышка алого
всё твоя, и жених твой при ордене.

Вот поляны твои… твой я, ими иду.
Чу, старинные сказы тут некто глаголет.
Быбы тихо кудели-обла`ки прядут.
Что о солнечных свадьбах твоих колоколет?

Александыр Вутимски
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
* песни на Юрьев (Св. Георгия) день, — прим. перев.


Старинно

Твоите медни кавали къде ли са?
Моя родино, твоето слънце е огнено.
Бели старици изпридаха кротки къдели,
пееха шарени твоите стари гергьовдени.

Тихо ми пей и свири ми, разказвай ми дълго,
аз се завръщам, и ето на твойте поляни съм.
Слънцето днес ми припомни далечни предания,
слънцето днес се изкачва по сребърни стълби.

Шарени люлки над тебе, родино, били ли са?
Празничен вятър тия люлки повял ли е?
Златно момиче нима ти е пеело
всред лехите със росен босилек?

Слънцето с шарени люлки го грабнало,
моя родино, от твоите весели празници.
Невестата златна на слънцето алено
твоя е, твое е слънцето.

Твой съм и аз… и поляните също са твои.
Ето, старинни предания някой разказва.
Изпридат стариците тихо огромни къдели.
Кавалите, що пеят за слънчеви сватби, къде ли са?

Александър Вутимски