***
Ты стихнешь навсегда, натруженное сердце!
Стань! Ты своё отбило!
Тут нет возмездия твоим ударам!
Земля не стоит вздохов.
Жизнь — горечь и мученье,
и только, мир есть грязь!
Холм юности
пока не позади,
но стихни ты,
решись вконец!
Смотрясь на небо тихое,
простись с угасшим днём!

И это свет?
И это ли дела,
любовь и радость?
… о коих некогда мечталось.
И эта ли судьба по мерке?
Я ранен
боем крыльев жизни...
Я ухожу таким спокойным
и цельным,
что правлю складки скатерти
под чёрным хлебом...

Пеньо Пенев
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


***
Завинаги ще стихнеш ти, отрудено сърце!
Спри! Ти туптя достатъчно!
Нищо не откупва твойте удари!
За въздишки недостойна е земята.
Животът е горчивина и мъка —
и нищо друго, и кал — светът!
На младостта хълмът
не е изкачен още,
но утихни,
отчай се ти за сетен път!
Загледан в тихото небе,
прощавай се с угасналия ден!
Това ли е светът?
Това ли са делата,
радостите, любовта? —
за които някога мечтахме.
Това ли е съдбата на човека?
От крилобиенето на живота
аз съм ранен...
Отивам си така спокоен,
несмутен,
че даже гънките на кърпата
под черния си хляб оправям...

Пеньо Пенев