* * *
Элегия
День новорожден… волнуется снова
жажда — вскипает она и поёт…
Милая, добрая, ты невиновна!
день новорожден — сон меня гнёт...
Бело-лилейна ты, утром румяна,
с дней моих горькой полынью на вы!
Немо считаю шаги… Без обмана!
Поздно к тебе мне, увы!..
Сердце пождало, да влагой вышло,
плакало зорьке небывшей, поверь:
двор мой некошен, бисером вышит,
выжат падкой росой по траве.
В чашу печали судьба моя бает:
выпью — оставлю алый завет!
Этот родится, тот погибает,
сжав пистолет...
Рок неминучий солнцем калёным:
«Свежесть легка? Это жажда бедна!»
Если вернёшься ты в платье зелёном,
знай, что тропа опустеет одна…
Пеньо Пенев
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
Елегия
Денят се ражда… Жажда пустинна
като талаз накипя и запя...
Жена милоока! — добра и невинна —
денят се ражда, а аз ще заспя...
Сърцето чакало, но не дочакало,
плакало, докато сипне зората
На двора тревясал и утрото плакало,
плакало с бистра роса по тревата.
Бяла и румена като циклама
в дните ми горестни ти се яви!
Мълком те гледам… Път към теб няма!
Късно е вече, уви!...
Чашата само скръбта ми разбира
и ще остане тя — ален завет!
Един ще се ражда, друг ще умира
в ръка с пистолет...
Съдба неотменна — задача решена!
Стройна и свежа, с походка лека
дори да се върнеш пак в рокля зелена —
самотна ще бъде една пътека...
Пеньо Пенев