* * *
***
Года дрожат души моей мечты,
боясь как речка за плотинной кручей,
что ей откроет некто сад дремучий,
где одиночества цветут пусты.
Не то вблизи шаги замедлил ты
с утехами осанны и созвучий
и будишь жертв не знавшие мечты,
сам воля и закон, судьба и случай!
Сожми чернот нависших караван
и утоли нестихнувшие жажды
земель неисцелимых, синих стран.
О! среди бурь рождённая в походе
надежда трепетная уж возводит
лазурных будней светлый океан.
Николай Лилиев
перевод болгарского Терджимана Кырымлы
***
Години моята душа трепти,
като водите на заключен ручей,
и чака, плаха, някой да отключи
градините на здрачни самоти.
И ето, че пред мене спираш ти
с утехите на химни и съзвучия
и будиш неоткърмени мечти,
сам воля и закон, съдба и случай!
Пръсни надвисналите мрачини
и утоли нестихналите жажди
по модри, недостигнали страни!
Виж! — вихрена сред бурите се ражда
надеждата, и трепетна изгражда
лазурите на светли бъднини.
Николай Лилиев