Категория:
Стихи поэтов Болгарии
* * *
Маме
Давно седой твоя головка стала,
весна твоя подавно отцвела,
а молодость подальше упорхала,
и не вернётся никогда бела.
Ты не печалься! Гордость нам идёт!
Та яблоня, что завязи не знает
и никогда весной не зацветёт,
по жизни ни за что не отцветает.
Усталой мамы плечи, не болите —
её присмотрит верный сын-строитель!
Пеньо Пенев
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы
На мама
Косите ти са побелели вече.
Отдавна твойта пролет прецъфтя.
Отмина младостта ти надалече
и никога не ще се върне тя.
Недей тъгува! Горда ти бъди! —
Това, което нивга плод не дава,
това, което нивга не цъфти —
в живота само то не прецъфтява.
А в твойте дни до старото ти рамо
бди син-строител, мила мамо!
Пеньо Пенев