Откровение

Тяжелы мне дневные просторы,
накипел растуман без путей...
Переполнили сердце укоры
всё больней… и больней… и больней...

Для кого я толкую в напряге?
Вам моя безразлична беда...
Может, двери откроют бродяге....
Но когда же… когда же… когда?...

Так хожалый бездомен и скуден,
костылю и ногам господин...
Отворите мне, добрые люди!
Я один… я один… я один!

Ничего за душой и неволя!
Приютите, я вас смущу...
в закутке за столом как в подполе
помолчу… помолчу… помолчу!

У дорог есть концы и начала,
и дождю непрерывно не лить.
Только в сердце избыток печали
целый век непрестанно болит…

Пеньо Пенев
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Откровение

Натежал е на дните простора,
накипял от безпътни мъгли...
И сърцето, преляло от горест,
ме боли, ме боли, ме боли...

Кой ще чуе? Защо да говоря?
За вас чужда е мойта тъга...
Но ще чакам врата да отворят...
Докога… Докога… Докога?...

Като друмник бездомен в умора
спирам тук, път изходил голям...
Отворете ми, милички хора!
Аз съм сам!.. Аз съм сам!.. Аз съм сам!

Нямам нищичко. Само неволя!
Но аз няма да ви огорча...
Кротко в ъгъла седнал на стола
ще мълча… ще мълча… ще мълча!

Всеки път има край и начало,
дъжд заплиска ли — ще превали.
А сърцето, от мъка преляло,
няма никога да отболи...

Пеньо Пенев