Старая церковь

Трава весёлая растёт
у церкви в дворике-лукошке,
а маковка уж зелена,
и крест облупленный покошен.

По обветшавшим воротам
бесшумно ползают букашки.
Ступени каменные там
уже темны в патине фресок.

О этот тихий полумрак,
где богородицы вздыхают.
На стенах — ветхие драконы,
потерты ангелы и даты.

Со времени царя Шишмана
святые молятся вон там.
А к алтарю нисходит строгий
с мечом архангел Михаил.

В три полных яруса иконы
пронзёнными глазами смотрят,
ведут бесшумную беседу
об иге турочьем кровавом...

Пока начертаны легенды
на старом, выцветшем кресте.
Иконописец неизвестный
отметил там, что он воскреснет.

Александыр Вутимски
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Старата черква

Тревата весело расте
във мъничкият двор на черквата.
Позеленяло е кубето й
и кръстът изкривен е вече.

По обветшавшим воротам
бесшумно ползают букашки.
Ступени каменные там
уже темны в патине фресок.

По остарялата врата
пълзят безшумно буболечици.
И каменните стъпала
са потъмнели като фреските.

О, този тих, черковен здрач,
където дишат богородици.
Върху стените вехнат дракони,
изтрити ангели и дати.

От времето на цар Шишман
се молят отстрани светците.
И слиза строг върху олтаря
със меч архангел Михаил.

Иконите една във друга
се взират със очи избодени.
Те водят разговор безшумен
за кървавото турско робство...

Легендите стоят записани
на стария черковен кръст.
Незнайният иконописец
е писал там, че ще възкръсне.

Александър Вутимски